Или просто неразбрани?
Ах, черната котка. Само сянка в нощта, мистериозно присъствие, което те наблюдава тихо. За едни – връх на лошия късмет, за други – просто котка с особено елегантна козина. Но нека бъдем честни: откъде идва това убеждение, че черните котки носят нещастие?
Вероятно е започнало някъде през Средновековието – време, в което хората все още са се страхували от сенки, вещици и собствените си съседи. Черните котки често са били свързвани с вещици, които по онова време са имали доста лош PR (благодарение на, е, всичко, което някога е било измислено от хората). Ако една черна котка изобщо си е направила труда да пресече пътя ти, това е трябвало да бъде поличба, че денят ти няма да завърши особено слънчево.
Прехвърляме се към днешни дни и бихте си помислили, че вече знаем по-добре. Но не! Черните котки все още се смятат за носители на нещастие. Това влияе не само на репутацията им, но и на шансовете им за осиновяване в приютите. Хората очевидно се страхуват повече от черна котка в хола си, отколкото от годишната данъчна декларация.
Но нека бъдем честни: кой всъщност е носителят на нещастие тук? Ти, с твоята скъпа ваза, която случайно е чуплива и стои на височината на котката? Или котката, която просто искаше да погледне през ръба, защото, нека си признаем, котките не познават граници?
И може би е време за обръщане на стереотипа. Ами ако черните котки всъщност носят късмет? В края на краищата, те са практически невидими в тъмното, което ви спестява доста електроенергия. И кой има по-луксозен вид от лъскава черна пантера, но в миниатюрен формат?
Така че следващия път, когато черна котка пресече пътя ви, намигнете ѝ. Може би тя ще донесе не само късмет, но и щипка стил в живота ви. А ако лошият късмет все пак продължава да идва, обвинявайте вазата си — не котката.
